Изследване: Най-богатите държави, включително производители на петрол, също получават климатично финансиране

• 2025-11-15 05:19:27

Carbon Brief – базирана във Великобритания организация, специализирана в науката и политиките за климатичните промени – и британският вестник The Guardian анализираха непубликувани досега заявления към ООН и данни на ОИСР, за да разкрият как се използват милиарди долари публични средства за борба с глобалното затопляне.

Проучването, публикувано по време на продължаващата Конференция на ООН за климатичните промени 2025 (COP30) в Бразилия, показва, че съществува система, която прехвърля средства от богати замърсители към уязвими страни, помагайки им да пречистват икономиките си и да се адаптират към по-топъл климат.

Но изследването разкрива, че разпределението на голяма част от тези средства не се подлага на централен контрол и е оставено изцяло на преценката на отделните държави, което позволява политически интереси да влияят и средствата да не достигат до местата, които имат най-голяма нужда.

Въпреки че официалните данни не са достатъчно пълни, за да проследят всички получатели на климатично финансиране, анализът на The Guardian показва, че около една пета от средствата през 2021 и 2022 г. са отишли в 44-те най-бедни страни в света, определяни като най-слабо развити. Голямата част от тези средства са били под формата на заеми, а не на грантове.

Някои от най-слабо развитите страни са получили над две трети от климатичното финансиране под формата на кредити, като условията за изплащане могат да ги вкарат още по-дълбоко в дългова спирала. В Бангладеш и Ангола делът на заемите достигнал 95% или повече.

Повечето развити страни предоставят климатично финансиране на развиващи се държави двустранно и чрез многостранни институции като банки за развитие. На срещата на върха на ООН в Копенхаген през 2009 г. богатите страни признаха по-голямата си отговорност за климатичните щети и обещаха да мобилизират по 100 млрд. долара годишно до 2020 г.

Но анализът на последните данни за 2021 и 2022 г., обхващащ над 20 000 глобални проекта, показа, че големи суми са били насочени към петролни държави и към Китай – втората по големина икономика в света.

ОАЕ, голям износител на изкопаеми горива с БВП на глава от населението, сходен с този на Франция и Канада, са получили над 1 млрд. долара като кредити от Япония, отчетени като климатично финансиране. Сред проектите са 625 млн. долара за морски проект за електропренос в Абу Даби и 452 млн. долара за инсталация за изгаряне на отпадъци в Дубай.

Саудитска Арабия – един от най-големите 10 източници на въглеродни емисии в света – е получила около 328 млн. долара японски кредити: 250 млн. за електрическа компания и 78 млн. за соларна електроцентрала.

Джо Туейтс от Съвета за защита на природните ресурси заяви, че общият поток от климатично финансиране се увеличава, но не достига в „достатъчен“ обем до най-бедните и уязвими общества, и че задлъжнелите страни се нуждаят от повече грантове и преференциални кредити.

Той добави: „Това не е благотворителност. Това е стратегическа инвестиция в справяне с основните причини за много от кризите, които виждаме ежедневно: разходи за живот, прекъсвания във веригата за доставки, природни бедствия, принудителна миграция и конфликти.“

През разглеждания двугодишен период около 33 млрд. долара са били обещани на най-слабо развитите страни като Хаити, Мали, Нигер, Сиера Леоне, Южен Судан и Йемен. Много по-голяма сума – около 98 млрд. долара – е отишла в развиващи се страни, включително Индия и Китай. Около 32 млрд. долара не са били класифицирани. Индия е била най-големият еднократен получател с около 14 млрд. долара, докато Китай е получил около 3 млрд. долара предимно от многостранни банки.

Анализът показва, че ниското участие на най-слабо развитите страни е отражение на техните по-малки популации, но структурата на групата на развиващите се държави става все по-спорна в климатичните преговори.

Например, китайската икономика е преживяла огромен бум, откакто ООН я класифицира като развиваща се през 90-те години, а емисиите на глава от населението вече надминават европейските. Китай е смятан за основен донор на чуждестранни климатични проекти, но се противопоставя на официалното отчитане на своите вноски. Категориите за развитие на ООН не са променяни от 1992 г.

Сара Коленбрандър от Overseas Development Institute заяви: „Това позволява на държави като Израел, Корея, Катар, Сингапур и ОАЕ – които имат огромен въглероден отпечатък – да избягват международните си отговорности. Абсурдно е тези страни да са в една категория с държави като Того, Тонга и Танзания.“

Някои от най-бедните държави получават повече от две трети от климатичното финансиране като кредити, въпреки предупрежденията, че много от тях няма да могат да изплатят дълговете си.

Риту Бхараджвадж от Международния институт за околна среда и развитие заяви: „Истината за климатичното финансиране е не в размера на ангажиментите, а във формата им. То увеличава финансовата тежест върху бедните страни. Дори преференциалните кредити съдържат условия, които може да са по-изгодни за кредитора, отколкото за получателя.“

Според данни на Световната банка най-слабо развитите страни са изплатили около 91,3 млрд. долара външен дълг през същия период – сума три пъти по-голяма от техните климатични бюджети. През последното десетилетие външният им дълг се е утроил – от 14,3 млрд. долара през 2012 г. до 46,5 млрд. долара през 2022 г.

Шакира Мустафа от Центъра за защита при бедствия заяви: „Според традиционната логика заемите не са проблем, ако се използват за стимулиране на растежа. Притеснението ми е дали страните не вземат нови заеми, за да изплатят старите, като просто отлагат проблема.“